Стената

В края на едно село се издигала древна и мистериозна стена, и всеки път, когато някой се изкачвал върху нея и зървал какво имало от другата ѝ страна, вместо да се върне, той или тя просто се усмихвали и прескачали от другата страна и никой не ги виждал отново. Жителите на селото били много любопитни какво ли привличало всички тези хора към другата страна на стената. Все пак, селото предоставяло всичко необходимо за удобен живот. Те решили да завържат краката на някого, така че когато той или тя погледнели отвъд стената и пожелаели да скочат, те щели да ги издърпат обратно.

Следващия път, когато някой се опитал да прескочи стената, за да види какво имало от другата ѝ страна, те оковали краката ѝ, за да не може да прескочи. Тя погледнала какво се крие отвъд, което я възхитило и я накарало да се усмихне. Любопитството на чакащите отдолу нараснало и те искали да я разпитат, затова я издърпали обратно, но за тяхно разочарование тя била изгубила дар слово.

„Онези, които са видели, не могат да го споделят.

Онова, което е било видяно, не може да бъде нарисувано, не може да бъде сведено до думи.

Но въпреки това всеки трябва да се опита да го направи –

и светът става все по-красиво място, благодарение на тези опити.”