Планината

Има една планина, простираща се отвъд хълмове и полета,

чиито величествен връх се извисява над мрачната долина и откритите морета.

Спокойното му лице не може да бъде скрито ни от облак, ни от гъста мъгла.

Той се издига над сенките на деня и нощта.

Никой не може да го зърне от обширното поле.

Някои са го виждали, но само малцина са стигали до неговото подножие.

Само един на няколко хиляди години събира достатъчно сили 

и достига до този дом на вечността.

Говоря за онзи връх, безоблачен, безкраен, отвъд мисълта.

Крещя от радост!

Веднъж, след като облаците се разсеели, един мъж успял да види спокойното лице на планината. Той спирал всеки минувач и го разпитвал за пътя, който щял да го отведе отвъд мъглите. Едни му казвали да поеме по този път, а други по онзи. След много дни на обърканост и мъки той успял да стигне хълмовете. Един старец, изпълнен с мъдростта на хълмовете, му казал:

- Аз знам пътя. Не можеш да стигнеш планината, приятелю, ако преди това не бъдеш подсилен от мощта, идваща от почитта към образа в ей онзи олтар.

Много дни минали в мирно преклонение. Изморен от преклонението, той попитал хора, които изглеждали сякаш са придобили голямо разбиране за живота.

- Да, – казал един от тях – знам пътя, но за да изпълниш своето желание, носи това със себе си. То ще те крепи, когато останеш без сили. – и му дал символа на своята борба.

Друг извикал:

- Да, знам пътя, но първо трябва да прекараш много дни в усамотение, като съзерцаваш моя образ на вечността.

- Аз знам пътя, - казал друг – на първо трябва да изпълниш тези обреди, да разбереш тези скрити закони, трябва да влезеш в сдружението на избраните и да се придържаш към знанието, което ще ти дадем.

- Пей с пълен глас песента, възхваляваща отражението, което търсиш – казал друг.

- Ела, последвай ме, като се подчиняваш на всичко, което ти казвам. Аз знам пътя. – извикал друг.

След време спокойното лице на планината потънало в забрава. Сега той скита от хълм на хълм и крещи:

- Да, знам пътя, но…

Има една планина, простираща се отвъд хълмове и полета,

чиито величествен връх се извисява над мрачната долина и откритите морета.

Спокойното му лице не може да бъде скрито ни от облак, ни от гъста мъгла.

Той се издига над сенките на деня и нощта.

Никой не може да го зърне от обширното поле.

Някои са го виждали, но само малцина са стигали до неговото подножие.

Само един на няколко хиляди години събира достатъчно сили 

и достига до този дом на вечността.

Говоря за онзи връх, безоблачен, безкраен, отвъд мисълта.

Крещя от радост!